SKYDIVE SOFIA – AFF

Всичко започна преди няколко години, когато с тогавашната ми приятелка отидохме да направим по един тандем.

Смесени чувства. Знаех си, че много ще ми хареса, също така знаех, че ще ми отнеме много време и средства. Две неща с които не разполагах. Освен това изминалите две години бяха пълни с различни перипетии и драми…

А бе пълни с извинения! Истината е, че никога няма да дойде правилният момент и ако само проклинаш съдбата и си траеш нищо няма да ти се получи.

Намерих си читава работа, събрах лев, пуснах си отпуска и хоп на Ихтиман. Имайте в предвид, че до този момент единственият ми досег с парашутизма е онзи тандем. Закачат те за инструктор и в общи линии само гледаш филма. Представата която имах в главата си и това което последва се разминаха… доста. Не казвам, че е супер сложно или трудно, просто не беше това, което очаквах. Наистина вярвам, че всеки може да се научи да бъде парашутист. Да скача безопасно и да се забавлява.

Пристигам на дроп зоната рано сутринта. Запознавам се с Бранко (снимката на този пост е негово дело), който ни води теорията и с Мария, която също започва AFF курса. Доста спокойна обстановка на това летище, направо песен. Пием кафе и си лафим на беседката. Под лафим разбирайте тия двамата си говорят, защото очевидно се знаят от преди. Почва да не ме свърта на едно място.

Тук е важно да отбележа, че това не е “Как да стана парашутист в три лесни стъпки.”, не приемайте написаното тук за някакъв вид помагало. AFF курсът е индивидуален и това какво и кога ще ви бъде показано зависи от вас и от вашия инструктор.

Доизпиваме кафетата и започваме! Ухаа! Първият ден е само на земята. Бранко домъква един парашут и го слага на платнището в хангара. Запознаваме се с устройство на парашута, коя ръчка за какво е и кога се дърпа, също така и кога не се дърпа, което е от еднаква важност. Как и кога се прави проверка на екипировката. Малко теоретична подготовка за аварийни ситуации и “рутинни проблеми при отваряне”. А? Ко’?

Възникват критични ситуации, дали ще караш мотор, летиш с парапланер или скачаш с парашут. Това че правим опасни неща, не значи че сме безразсъдни. Модерните парашутни системи са изминали изключително дълъг път. Имаш основен и запасен парашут. RSL и система за принудително отваряне на парашута. Внимавайте какво ви се говори. Ако не сте разбрали нещо питайте! Единствените глупави въпроси са тези, които не сте задали. Както пише на корицата на междугалактическия стопаджия “БЕЗ ПАНИКА” и всичко ще бъде наред.

И отново тренировки. Преговор на наученото досега. Някое друго въпросче и отново тренировки. Аварийни ситуации, напускане на самолета, заходи за кацане, аварийни ситуации,  напускане на самолета, заходи за кацане ииии аварийни ситуации…. схващате идеята.

Времето лети, когато се забавляваш и слънцето взема да се скрива. Накрая направихме тест. Въпросите на които отговорихме поне по 5 пъти досега. По колите и към Мордор.  Много е яко на това летище. Има беседка, кафе и хубави хора.

Ден втори! Преговаряме всичко от ден първи. Запознаваме се с Ицо и Тони. Те ще са нашите AFF инструктори. Правим проверката на екипировката, слагаме и по едно радио – ставаме радио управляеми. Тук не си спомням дали аз бях първи или Мария. Да поясня, самолетът е малък и не можем да скачаме от една машина. Трябва един от двамата да скочи, инструкторите да скатаят парашутите си и тогава скача другият.

Без значение. Вече съм екипиран и вървя към самолета. Който работи и ни чака на плаца. И тук идва моментът, в който разбрах, че това наистина се случва. Струята от витлото те удря и усещаш мириса на керосин.  До преди малко си говорихме за парашутизъм и се хилихме, но сега “Shit just got real”.

Оглеждам се около мен – отново тази спокойна обстановка от миналия ден. Имам чувството, че само на мен ми прави впечатление, че ще се мятаме от този самолет. Заклащаме се към началото на пистата, пълна газ и сме във въздуха. По пътя нагоре преминавайки през различните височини преговаряме какво трябва да се случи.

Гледам “водомера” как метрите бавно се увеличават. Ицо цъка нещо на телефона, Тони мисля, че спи. А бе кажи честно! Усещам студена пот как избива по мене и се мъча да изглеждам възможно най-спокоен.

Даааами и господа!!! Това е най-хладнокръвната физиономия, на която бях способен  😀 аааааахахахаххахахаха

Истина е, че очите на страха са големи 🙂 Тук хората, които са карали AFF ще забележат, че позицията ми в самолета не е като за първи скок. Този кадър е взет от видео на петия ми скок.

Направо като пиша това и настръхвам. Такова вълнение. Емоцията е толкова силна, че няма как да ви го пресъздам с думи.

Получавате пет звездно обслужване, отварят ти вратата и те приканват да излезеш. Направо се чувстваш специален.

Връщаме се отново към първия скок. Дават сигнал “две минути”, нагласяме се в самолета. Гледам да си поемам дълбоко дъх и да не изглеждам все едно ще ми изскочи сърцето. Поглеждам си висотомера, побутвам изтеглящото парашутче и в този момент нашия пилот Антъни дава сигнал за вратата. Ах тази врата, все едно те удрят с мокър парцал. Първите два скока протекоха почти на автопилот. Ръцете ми се движат все едно не са мои. Нареждаме се на степенката, раз и скачаме.

Следва свободното падане. Няма нещо, която даже да наподобява скачането с парашут. Това занимание е в собствена категория. “Ама аз съм скачал с бънджи от Витиня” – браво на теб ама не е същото.  “А онова дето е до Джъмбото… с големия вентилатор то е същото” – не брат… не е същото. Даже не си близо.

Всеки път имах различни задачи, които трябваше да направя, за да премина на следващото ниво. После разбор! Пускат видеото от камерите и ти показват над какво трябва да работиш и кое си направил добре. Тренировки на земята и чак тогава се скача.

Изпълнявам задачите и идва моментът на отваряне. Изхвърлям изтеглящото парашутче… хиляда и едно… хиляда и две…  коланите се изпъват и аз се обръщам с краката надолу. Ицо и Тони се отдалечават под мен. Над главата ми шарен парашут. Ба’си кефа да ти се отвори парашута! Чувам Драго “Честито, имаш си хубав, красив парашут. Браво браво!” Съвсем бях забравил за това радио.

Тук вече не съм в небрано лозе. Имам доста опит с летенето на парапланер. Който все пак трябва да адаптирам към летенето с парашут, но в общи линии няма драма. Може би е най-трудно да превключиш от свободно падане към летене с купол.

Има още няколко човека, които са важни, за да се случи всичко това. Силвия, Краси и Жоро. Силвия ни организира по машините, ако скачате тандем тя ще ви посрещне. Краси е нашият скатавач – негова е заслугата за красивия парашут от преди малко. Жоро е механикът на летището. Той поправя машините, за да са винаги изрядни. Те стоят зад това нещата да вървят гладко и безпроблемно, за което им благодаря.

Иво и Николай са двама от тандемните инструктори, които са на дроп зоната. Парашутисти с много опит.

Следват още няколко дни скокове, упражнения, басейн и пак скокове. Подробностите за които ще ви спестя. И дойде деня в който…


Ухууууууу вече мога да скачам сам.

Отивам следващата събота на дроп зоната и правим фън машина. Моят първи скок без инструктор. В самолета съм с един моторист с конска опашка, който ще наречем прабългарина, един пич с брада и парашут, на който пише SLAYER, който ще наречем викинга и още едно момче с татуси на футорама, който ще наречем злия гений. И така първият ми скок сме прабългарин, викинг и зъл гений. Аз съм последен в дъното на самолета. Хората се измяткват след тях, аз се нареждам на вратата и скачам. Ах какъв кеф. Виждаш Рила, Витоша, а под мен Септемврийски рид. Красота неземна! Противно на очакванията всичко е тихо, няма страх, само щастие. Планетата взема много да се приближава и поглеждам висотомера. Проследявам стрелката от 2000 до 1600 и дърпам изтеглящото парашутче. След секунди вече съм под красивия си парашут.

Е как да не си обичам живота 🙂

Ако не сте разбрали къде е мястото да скачате с парашут – www.skydivesofia.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *