Гърция – Циклади – Василики

Така жадуваната почивка най-накрая се случи! Имах нужда да върна равновесието в живота си и да си припомня какво е маняна.

Имаше известна неяснота къде ще се ходи. Единият вариант беше, както миналата година, да ходим на Северни Споради, другият беше Циклади. Гласувах за последните, защото не съм ходил там и защото се намират по-южно. 

Когато плавахме до Спорадите, трябваше с кола да стигнем от София до Волос, което си е доста път. Особено след такава хубава почивка, да се лангъркаш на обратно, ти убива кефа.

Този път взимаме чартера от марина Каламаки в Атина. Това значи, че си хващаме самолетя и след час сме там. Това си има и лоша страна, защото стартираме доста северозападно от целта. 

@Терминал 2, 6:00 АМ


 

Нищо запомнящо се от полета, освен че хората от екипажа бяха убити от работа (дано заплатата си заслужава). Пилотът получи 3/10 за кацането си, повсеместно съгласие.
Намираме автобусната спирка и се качваме на Х96, който трябва да ни остави точно на марината. Шофьорът е втори братовчед на Валентино Роси и гугъл изобщо не познава за колко време се стига до спирка Еден.

 

Няколко интересни неща, които може да се кажат преди да продължа историята. Какво е хубаво да имаш когато ходиш на яхта. Започваме от горе надолу: шапка, слънчеви очила, някакви памучни леки дрехи с дълги ръкави и крачоли, слънцезащитен крем, сандали или обувки за плаж, някаква горна дреха, плавници, маска за гмуркане, ако си падате по такива неща. Имайте предвид, че след време жилищното пространство се замърсява, за това не си взимайте най-лъскавите дрехи (пък и няма кой да ви гледа). Обикновено през вечер се пристава и се вечеря на брега. Хубаво е да имате един чифт хубави дрешки, след като загладите косъм. Чаршафи, хавлии, одеяла и възглавници обикновено има по чартърите, така че може да не носите. Баня и тоалетна има на борда на лодката, даже някои имат по две. Все пак разбирайте, че пространството е ограничено и не са толкова удобни 🙂

Вече сме пред офиса на фирмата и Калоян, нашият капитан, започва да урежда документалната част на нашето плаване. 


 

Тъй като пристигнахме значително по-рано, яхтата не е готова за новите си посетители. Имаме два часа да се разходим из улиците на Атина. Нападнахме една пекарна и седнахме да пием по едно кафе.



Връщаме се в марината към 12:00. Започва предаването на лодката – Vassiliki. На мен ми е интересно и отивам с Калоян. Човек от персонала на BlueWave започва да ни обяснява за лодката: как се пали двигателя, как се борави с лебедката, къде се намират швартовите въжета, бушони, помпи, резервоари, проверка на платната и светлините и куп други неща – отнема около час.

 

През това време бандата е на пазар. Има хладилник, котлон, печка и прибори. Така, че ако можете да готвите, пазарувайте смело :). Вземете свежи плодове и зеленчуци. Разни неща за хапване между яденията. Всичко друго е до предпочитания. 

Екипажът се състои от капитана Калоян, Мишо, Ася, Росен, Ради и аз. Тази лодка разполага с три каюти и едно общо помещение, което се нарича каюткомпания. За всеки се намира място. 

Въпреки, че пристигнахме рано не можем да тръгнем същия ден. Преспахме в Каламаки. Разгледахме лодките на съседните пристани, изчакахме залеза и направихме вечеря.

 

 

Сутринта рано рано заредени с провизии, вода и гориво заплавахме към първата ни дестинация. Денят беше доста силен с много вятър. Всички на борда бяха леко неразположени заради силното вълнение. До залива Колона на остров Китнос ни отне почти цял ден плаване. 

За наше щастие плажът предлагаше най-доброто средство против морска болест – дрямка под дърво.

Тази вечер сме в залива. Нямаме проблеми със закотвянето и без време дингито е на вода със запален двигател. Има няколко интересни неща, които може да се видят. Едното е самият плаж, който представлява пясъчна коса, която свързва два острова.

Друго е църквата, която е на върха на по-малкия остров. Има и минерални извори, които представляват една кална локва – не особено привлекателна. Тъй като ние плаваме сравнително рано и се води преди началото на сезона, заведенията не работеха.

За да не се замърсяват водите в заливите и в пристанищата, лодките имат така наречените мръсни резервоари. Там се събира водата от тоалетната. След като лодката се отдалечи на определено разстояние от брега има право да изпразни въпросния резервоар. За нещастие, нашият резервоар имаше неизправност и се оказа, че изпуска съдържанието си в лодката. Отне ни известно време и главно усилията на нашия капитан, за да отстраним проблема. Почистихме каюткомпанията и след няколко часа продължихме по нашия път. 

Денят отново беше силен. Привечер стигнахме до Ливади на остров Серифос. Екипажът беше отпочинал и вече малко по-добре аклиматизиран към плаването. Имаше ветрове от 12 до 18 възела. Аз имах удоволствието да бъда шкипер за ден. 

Изключително приятно място, с много добра атмосфера. Станах рано на следващия ден, за да мога да се разходя из градчето. Също така се качих и до “Εκκλησία Σταυρός” църква която се намира на върха на един от съседните хълмове. Хубаво е разходките да се правят рано сутрин или по късно вечер, когато е хладно и приятно. Ранният следобед е време за сиеста и пиене на узо 🙂

Не можахме да се включим към тока на пристанището, но заредихме вода за яхтата. Това става с помощта на специални колонки поставени на всяко място за приставане. 

Попълнихме провизиите с плодове, шоколади и бира. В едно от заведенията предлагаха душове. Ради се възползва, като разказва, че се качил в дома на някакъв човечец и банята се намирала зад спалнята му. Неоправено легло и лека неразбория. Реших след това и аз да се възползвам, но нямах този късмет. Тъй като въпросната баня се оказа заета, ми предложиха да се изкъпя зад бара на заведението. Беше някакъв пълен майтап. Минах през кухнята и ми показаха къде би трябвало да се намира банята. В единия ъгъл на склада имаше тоалетна без врата и баня, от която сигурно излизаш по-мръсен отколкото влизаш. Любезно отказах и си поръчах едно кафе докато изчакам другия душ.

Така чист и свеж малко преди обед се върнах на лодката и не след дълго отплавахме за западната страна на Серифос към залива Ганема. Отново ни чакаше вечер на котва. Слязохме с дингито на плажа, лека сиеста, разходка, след което капитана, Ради и Росен се захванаха да приготвят основното ядене. Аз, Мишо и Ася се погрижихме всичко на лодката да е готово за вечеря.

 

Станахме рано сутринта и опънахме дизелшкота. Запърпахме обратно към Китнос. Въпреки, че бяхме на двигател, успяхме да видим делфини, които се приближиха до лодката, за да си поиграят на носа. 

Това много приповдигна настроението на екипажа и направи пътуването още по-приятно.

В Лоутрон пристигнахме сравнително рано. Аз реших, че е подходящ момент за дрямка, някои отидоха да пият коктейли други на плаж. Малко по-късно, когато слънцето се скри, отидох да се разтъпча и да направя някоя друга снимка. Може би най-любимото място от цялата почивка! Направих си много хубава разходка. И тук има минерални извори – също толкова невзрачни. От тях се ставало с 20 години по млад хахаха.

 

 

Яхтата “Яваш Яваш”, собственикът на която е закачил надуеваема крава на мачтата. Нарича я контактната му крава, защото хората идват да го питат за нея и така завързва разговори.

Отново станахме рано и се отправихме към остров Кеа. Бяха ни казали, че острова не е кой знае какво, но ние останахме приятно изненадани. Вече започвате да разбирате ритъма на лодката. Един ден на пристан един ден на котва. Така винаги имаме заредена лодка с храна и вода, но не сме в градове през цялото време. 

Последният ден дойде и ние се отправяме към Атина, за да върнем лодката. Времето започна слабо, като към края на деня премина в буря. Пристанахме без проблеми – капитанът голям майстор. Последна вечеринка и сутринта към летището.

Кацаме без проблеми в София, доволни от хубавото изживяване и мислейки за следващото плаване 🙂

 

п.п. Щастливеца

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *